Ценообразуване на труда в автосервиз: часовата ставка

Часовата ставка в автосервиз се смята от месечните разходи, разделени на реално продаваемите часове, плюс желания марж. Числото, което е удобно да кажете на клиента, рядко съвпада с това, което покрива наема, заплатите и износената машина.

Започнете от разходите

Първата стъпка е да съберете всичко, което сервизът харчи месечно, независимо дали идват коли. Наем, ток, вода, заплати и осигуровки, амортизация на машините, софтуер, счетоводство, консумативи, застраховки. Това е месечната база, която часовете труд трябва да покрият, преди да сте сложили и цент печалба.

Числата са само за пример. Вашите са в банковото извлечение и при счетоводителя. Важното е да не пропуснете амортизацията и собствената си заплата, ако и вие работите на канала.

Сметнете реалните продаваеми часове

Тук грешат най-много сервизи. Един механик има около 160 работни часа месечно, но не всички се продават. Изважда се време за обяд, чакане на части, организация, преместване на коли, разговори с клиенти. Реално продаваемите часове често са 60-70% от календарните.

Ако делите разходите на 160 часа, ставката излиза твърде ниска. Делете на реалните продаваеми часове, например 110, и числото скача чувствително. Това е реалната ви себестойност на час.

Тази разлика от близо 10 € на час решава дали в края на месеца остава печалба, или сервизът само си мисли, че печели. При двама майстори делите на сбора от продаваемите им часове, не на календарните.

Добавете желания марж

Върху себестойността слагате печалбата, която искате. Маржът е резервът за лоши месеци, за нова машина, за отпуск. Ако себестойността ви е 31,80 € на час, а искате 30% марж, ставката към клиента е около 41 € без ДДС. Ако ДДС е включен в обявената цена, сметнете и него, за да не го платите от джоба си.

Сметката с вашите числа може да направите за минута с калкулатора за часова ставка, който смята себестойност и ставка при различен процент продаваеми часове и марж.

Нормочас срещу реален час

Нормочасът е времето, за което операцията "трябва" да се свърши по каталог на производителя, например 1,2 часа за смяна на накладки. Реалното време може да е по-малко при опитен майстор или повече при ръждясал автомобил.

Доброто ценообразуване стъпва на нормочаса за оферта и за справедливост към клиента, но следи реалния час, за да види къде се губи или печели време. Ако постоянно надхвърляте нормата, или ставката ви е ниска, или процесът куца. Откъде идват нормовремената и кога да таксувате над нормата е обяснено в статията за нормовремената и нормочаса в автосервиза.

Една ставка или няколко

Много сервизи работят с две или три ставки според вида работа. Диагностика с уред, бояджийски или тенекеджийски труд и обикновен механичен труд не струват еднакво на сервиза, защото изискват различни машини и квалификация, а рискът от грешка е различен.

• Механичен труд - базова ставка, най-много часове.
• Диагностика - скъп уред, кратко време, висока стойност за клиента.
• Електрика - повече търсене, по-малко продаваеми часове.
• Тенекеджийски и бояджийски - камера, материали, по-дълъг цикъл.
• Гуми и сезонни услуги - кратки операции, често на бройка вместо на час.

Ставките трябва да са обявени предварително. По Закона за защита на потребителите цените на услугите се обявяват на видно място, в евро, с включени всички данъци. Готов ценоразпис за автосервиз покрива това изискване. Това не е правен съвет и правилата се променят, затова сверявайте с актуалния текст на закона.

Честите грешки при подценяване

Подценяването рядко е съзнателно. То се промъква през дребни пропуски:

• Делене на разходите на календарни, а не на продаваеми часове
• Забравена амортизация: машините не са безплатни, те се износват
• "Бързи услуги" без работна карта, които не влизат в сметката
• Отстъпки от страх да не загубите клиента, които ядат целия марж
• Часова ставка, която не е пипана от три години, докато разходите растат
• Собствена заплата, която не е в разходите, защото "аз съм собственикът"

Всяка от тези поотделно изглежда дребна. Заедно те превръщат пълен сервиз в едва оцеляващ бизнес.

Как да обясните ставката на клиента

Клиентът приема ставката по-лесно, когато вижда труда и частите поотделно и знае предварително колко часа ще отнеме. Оферта с нормочас и ставка, дадена преди ремонта, спира повечето спорове при плащане. Ако междувременно откриете още работа, обадете се преди да я свършите.

Отстъпката трябва да е решение, взето със сметка. Когато знаете себестойността на часа, знаете и докъде може да слезете. Под себестойността всяка отстъпка е плащане от вашия джоб.

Проверете цифрите с реални данни

Сметката на хартия е добро начало, но точните числа излизат от работните карти. Ако записвате часовете труд във всяка карта, в края на месеца виждате колко часа реално сте продали и каква е средната ставка. Тогава ценообразуването спира да е предположение и става решение върху данни.

В програма това е един отчет: продадени часове по механик, средна ставка, марж по карта. В Сервизко часовете и ставката се записват в работната карта, а отчетът показва рентабилността по карта и по механик. На хартия същата сметка е един ден с калкулатор в края на месеца.

Преразглеждайте ставката поне веднъж годишно и при всяка промяна на наема, заплатите или оборудването.

Източници

• https://kik-info.com/normativna-baza/zakoni/zzp/
• https://motofocus.bg/novini/8519/kak-se-opredelja-cenata-na-truda-v-avtoserviza