Нормовремена и нормочас в автосервиза: цената на труда

Цената на труда в автосервиза се смята като нормовреме за операцията, умножено по часовата ставка на сервиза. Нормовремето идва от каталози на производителите и от бази данни като Autodata и DAT, а ставката се смята от собствените ви разходи, разделени на часовете, които реално продавате. Ако едно от двете е взето на око, цената на труда е на око, независимо колко добре работи майсторът на канала.

Какво е нормочас

Нормочасът е един час труд на механика по обявената ставка на сервиза. Това е мерната единица, в която се продава трудът, така както частта се продава на брой. Клиентът вижда в картата "1,2 нормочаса x 45,00 €" и разбира откъде идва числото.

Разликата с реалния час е важна за спокойствието и на двете страни. Механикът може да смени накладките за 50 минути, защото ги прави по пет пъти на ден, или за 80 минути, защото болтовете са ръждясали. Клиентът плаща нормовремето, тоест времето, което операцията се очаква да отнеме при нормални условия. Бързият майстор печели от разликата, бавният или ръждясалата кола я губят, но цената към клиента е предвидима и обяснима.

Нормочасът също така е единицата, в която сравнявате механиците. Ако единият продава 130 нормочаса на месец, а другият 90 при еднакво платено време, разликата е видима без спорове.

Какво са нормовремената и откъде се вземат

Нормовремената са стандартни времена за конкретна операция на конкретен модел, дадени от производителя или от независима база данни. Производителите ги ползват за гаранционните ремонти при дилърите и ги публикуват в сервизната си документация. Независимите бази като Autodata и DAT събират тези времена за много марки в един абонамент и ги допълват с указания за монтаж, моменти на затягане и схеми.

Достъпът до такива бази е платен и цените се променят, така че суми тук няма. За малък сервиз изборът обикновено е между абонамент за база данни, времената от каталога на доставчика на части, когато той ги предлага, и собствен списък с времена по операциите, които сервизът върши всеки ден.

Собственият списък не е срамен вариант, ако е последователен. Ако смяната на масло и филтър е записана като 0,6 ч за всички коли от даден клас и това време е обявено в ценоразписа, клиентът има с какво да сравни. Проблемът идва, когато една и съща операция е 0,5 ч в понеделник и 0,9 ч в четвъртък, защото който попълва картата, пише каквото му дойде.

Без значение откъде идват, времената трябва да са записани в каталога с услуги на сервиза, а не в главата на майстора. Иначе не могат да влязат в ценоразписа, а по чл. 24 и чл. 27 ЗЗП цените на услугите трябва да са обявени предварително, в евро и с включени данъци.

Примерни ориентири по операции

Таблицата по-долу дава примерни ориентири за нормовремена по типични операции на масов лек автомобил. Числата са диапазони от практиката, не са стойности от конкретен каталог и не заместват нормовремето за конкретния модел. Ползвайте ги, за да проверите дали вашият списък не е далеч от нормалното, а не за да оферирате по тях.

Обърнете внимание на колоната "от какво зависи". Тя е причината диапазоните да са широки и е причината добрият сервиз да пише в поръчката "цената е ориентировъчна до демонтаж". Ако ангренажът се окаже с водна помпа, която тече, времето скача, и клиентът трябва да бъде питан преди да продължите.

Как се смята часовата ставка от разходите

Часовата ставка се смята като месечните разходи на сервиза, разделени на продаваемите часове, плюс желания марж. Това е единственият метод, при който ставката покрива разходите независимо от това какво взема сервизът отсреща.

Първата стъпка е да съберете всичко, което сервизът плаща на месец, независимо дали има коли: заплати с осигуровки, наем, ток и вода, софтуер, счетоводство, застраховки, консумативи, амортизация на подемниците и уредите. За примера ще вземем 8 000 € на месец за сервиз с двама механици.

Втората стъпка е продаваемите часове. Двама механици на пълен ден имат около 320 работни часа месечно, но не всички се продават. Обяд, чакане на части, разместване на коли, разговори с клиенти и почистване са платено, но непродадено време. При 65% продаваемост остават около 208 часа.

Третата стъпка е делението: 8 000 € / 208 ч дава себестойност около 38,50 € на час. Това е ставката, при която сервизът излиза на нула от труда. Четвъртата е маржът. При желани 25% ставката към клиента става около 48 € без ДДС, или около 57,60 € с ДДС.

1. Месечни разходи - заплати, наем, ток, софтуер, застраховки, амортизация = 8 000 €
2. Работни часове на механиците - 2 механици x 160 ч = 320 ч
3. Продаваеми часове - 320 ч x 65% = 208 ч
4. Себестойност на час - 8 000 € / 208 ч = 38,46 €
5. Ставка с 25% марж - 38,46 € x 1,25 = 48,08 € без ДДС
6. Ставка към клиента - 48,08 € x 1,20 = 57,70 € с ДДС

Числата в примера са само за илюстрация на сметката. Своите можете да вкарате в калкулатора за часова ставка, който показва и как се променя ставката при 60, 70 и 80% продаваемост. Как се стига до всяка от стъпките е разписано в статията за ценообразуването на труда, а конкретно за самия калкулатор и какво да вкарате в него има отделна статия за калкулатора на часовата ставка.

Формулата и как влиза в картата

Цената на труда за една позиция е нормовреме, умножено по ставка. Цената на труда по картата е сборът на всички позиции. Записано просто:

труд по позиция = нормовреме (ч) x часова ставка (€/ч)

труд по карта = сума на всички позиции

Пример: накладки предни 1,0 ч плюс смяна на масло и филтър 0,6 ч при ставка 48 € дават 1,6 ч x 48 € = 76,80 € труд без ДДС. Частите се добавят отделно със своята надценка, а ДДС се начислява накрая върху всичко.

Практичната част е трудът да е записан така във всяка карта, а не като кръгла сума "труд 80 €". Когато позицията носи и часовете, и ставката, клиентът вижда защо плаща толкова, офисът вади фактурата от картата без преписване, а собственикът вижда в края на месеца колко нормочаса са продадени и на каква средна ставка, и може да сравни продадените часове с платените на всеки механик.

В Сервизко всяка услуга от каталога носи труд в часове и цена, а работната карта умножава по ставката и добавя частите от склада. Времената въвеждате вие от своя източник, каталог с нормовремена по марки в програмата няма.

Чести грешки с нормовремената

Най-честата грешка е да се ползва нормовремето за оферта, а после да се таксува реалното време, когато то излезе по-голямо. Клиентът е одобрил 1,0 ч и вижда 1,6 ч във фактурата без обяснение. Ако колата е била ръждясала, това се казва преди да се продължи, а не при плащане.

Втората е ниска ставка при правилни нормовремена. Сервизът е взел ставката от съседния сервиз, който има по-нисък наем и работи с патент. Числото изглежда пазарно, а не покрива разходите. Проверка: ако при пълен сервиз печалбата от труда е нула, ставката е грешна, а не механиците.

Третата е двойна работа за една операция. Ангренаж с водна помпа се пише като две пълни операции, а голяма част от демонтажа е общ. Базите данни дават времена за комбинирани операции точно заради това, а в собствен списък трябва да ги добавите вие.

Четвъртата е ставка, която не е пипана от години. Заплатите и токът са се качили, ставката е същата, а разликата се компенсира с надценка на частите, която клиентът вижда и оспорва. По-честно и по-лесно за обяснение е ставката да се преразглежда веднъж годишно и да е обявена в ценоразписа.

Източници

• Как се определя цената на труда в автосервиза (метод на разходите): https://motofocus.bg/novini/8519/kak-se-opredelja-cenata-na-truda-v-avtoserviza
• Цена на труда и частите в сервиза: https://thegaragementor.com/labor-and-parts-price-in-the-auto-repair-shop/
• DAT, изчисление на ремонтни разходи и нормовремена: https://www.datgroup.com/bg-bg/produkti/izchislenie-na-remontni-razkhodi/
• Закон за защита на потребителите, чл. 24 и чл. 27 (обявяване на цените): https://kik-info.com/normativna-baza/zakoni/zzp/