Часова ставка на автосервиз: как се смята с марж

Часовата ставка на сервиза трябва да покрива всички разходи за годината, разделени на часовете, които реално продавате, и отгоре да носи марж. Формулата е (годишни разходи / продаваеми часове) x (1 + марж), а резултатът е ставката без ДДС.

Повечето сервизи не я смятат така. Гледат колко взима сервизът отсреща, слагат малко по-малко, за да имат клиенти, и се чудят защо в края на месеца няма пари, при положение че халето е пълно. Проблемът рядко е в цената на съседа. Проблемът е, че никой не е делил разходите на реалните часове.

Какво влиза в годишните разходи

Влиза всичко, което сервизът плаща за една година, независимо дали има коли или не, плюс всичко, което не се фактурира отделно на клиента.

Заплатите на майсторите с осигуровките за сметка на работодателя са най-голямото перо. Заплата на приемчик или офис, ако имате. Вашето възнаграждение, което почти всички забравят. Наемът на халето или, ако е ваше, това, което бихте взели, ако го давате под наем. Ток, вода, отопление. Застраховки на имуществото и на дейността. Софтуер, телефон, интернет. Счетоводител, банкови такси, реклама. Консумативи, които не минават по картата: препарати, парцали, дребен крепеж, ръкавици, спирачна течност за доливане. Амортизация и поддръжка на подемници, диагностика, компресор, инструменти. Резерв за непредвидени.

Частите не влизат тук. Те се купуват и се продават по всяка карта отделно и имат своя надценка. Ако решите, че печалбата от частите ще покрива част от режийните, можете да я извадите от разходите, преди да делите. Това сваля ставката, но ви прави зависими от продажбата на части. По-чистата сметка е трудът сам да се издържа.

Как се броят продаваемите часове

Продаваемите часове са тези, за които ще пуснете фактура, и са винаги по-малко от часовете, за които плащате.

Един майстор на пълен работен ден има около 250 работни дни в годината. Извадете платения отпуск, болничните и дните за обучение или ремонт на оборудването и остават грубо 225 дни присъствие. По 8 часа това са 1800 платени часа.

От тези 1800 часа майсторът не работи по фактурирана карта всяка минута. Чака части. Обяснява на клиента. Мие ръцете си. Търси инструмент. Прави преработка по гаранция, която не се фактурира. Гледа кола "само за секунда" на приятел на шефа. Делът от платеното време, което реално се продава, е продуктивността.

Ако не сте мерили, започнете със 70% и после проверете с данни. Отчетът по механик в програмата показва продадени часове по карти срещу работни дни и след два-три месеца знаете реалното число. Как се четат тези отчети е описано в статията за нормовремената и нормочаса.

Формулата стъпка по стъпка

Три деления и едно умножение.

Първо, съберете годишните разходи. Второ, разделете ги на продаваемите часове на целия сервиз, за да получите себестойност на час. Трето, умножете себестойността по (1 + марж), където маржът е процентът, който искате да остане като печалба на сервиза. Четвърто, за ценоразписа добавете 20% ДДС, ако сте регистрирани.

Ставка без ДДС = (годишни разходи / продаваеми часове) x (1 + марж)

Маржът е ваше решение. Той плаща за риска, за инвестициите в ново оборудване, за лошите месеци и за това, че собственикът носи отговорността. Ако маржът е нула, сервизът просто оцелява. Ако е много висок, сметката излиза над това, което клиентите в района плащат, и тогава трябва да работите или по себестойността, или по продуктивността.

Примерни числа

Всички числа по-долу са примерни, за илюстрация на сметката. Не са осреднени данни от пазара и не са от конкретен сервиз. Заместете ги с вашите.

Сервиз с двама майстори на пълен работен ден, приемчик на половин ден и собственик, който приема, поръчва части и помага на канала.

Часове: двама майстори по 1800 платени часа са 3600 часа. При 70% продуктивност продаваемите часове са 2520. Собственикът също работи на канала, но неговите часове не са предвидими и е по-безопасно да не разчитате на тях в сметката. Ако ги продадете, това е отгоре.

Себестойност на час: 95 800 € / 2520 часа = 38,02 € на час.

Ставка при 20% марж: 38,02 € x 1,20 = 45,62 € на час без ДДС.

Ставка с ДДС за ценоразписа: 45,62 € x 1,20 = 54,74 € на час.

Ако в този примерен сервиз ставката е 35 € на час, всеки продаден час носи 3 € под себестойността. При 2520 часа годишно това са около 7 600 € загуба от труд, която трябва да се покрие от надценката на частите или от джоба на собственика. Ставката изглежда "нормална за района", а сервизът изяжда себе си бавно.

Колко тежи продуктивността

Продуктивността променя ставката повече от всяко отделно перо в разходите.

Същите разходи, същите хора, същият марж. Разликата между 60% и 80% е над 13 € на час без ДДС. Затова първото нещо, което да направите, преди да вдигате цените, е да видите къде отиват неплатените часове. Частите, които не са в склада, когато колата е на подемника, са най-честата дупка. Втората е диагностика, която се прави "да видим какво е" и не се таксува.

Тук калкулаторът за часова ставка прави същата сметка с вашите числа и показва ставката при 60, 70 и 80% едновременно, за да видите колко ви струва всяка загубена десета.

Какво да правите, ако сметката излезе над пазара

Имате три лоста и цената е само единият.

Себестойността се сваля, като намалите разходите или ги разпределите върху повече часове. Трети майстор при същия наем и същия приемчик дели режийните на повече часове и ставката пада, ако има работа за него.

Продуктивността се вдига с организация: частите поръчани преди колата да дойде, приемчик, който пази майстора от разговори, диагностика с фиксирана цена вместо "ще погледнем". Всяка отметната карта в програмата показва колко часа са продадени срещу колко са платени.

Маржът е последният лост. Ако сметката излиза над пазара при 70% продуктивност и разумни разходи, може да го свалите временно, но с ясен план кога и как ще го върнете. Работа без марж е работа за заплата с риск на собственик.

Има и четвърти вариант, който е по-скоро решение: да не вземате всяка кола. Ремонт, който при вашата ставка клиентът не иска да плати, е по-добре да отиде другаде, отколкото да го правите под себестойност. Как се смята печалбата по всяка отделна карта, за да видите кои ремонти реално носят пари, е разгледано в статията за печалбата по работна карта.

Как ставката влиза в картата и фактурата

Ставката е число в ценоразписа, но работи само ако всяка услуга по картата се фактурира по нормовреме, умножено по ставката. Ако майсторът пише "смяна на накладки, 40 евро" на око, сметката отгоре е безсмислена.

Заведете услугите с нормовреме и ставката към всяка. Тогава картата сама смята труда, фактурата излиза със същите числа, а отчетът в края на месеца показва продадени часове по механик. Едва тогава можете да върнете реалната продуктивност във формулата и да коригирате ставката по данни вместо по усещане. Повече за структурата на ценоразписа и как се разделя трудът по услуги има в статията за ценообразуването на труда в автосервиза.

Кратък чеклист за сметката

Преди да напишете новата ставка на таблото, проверете следното.

Сметката е от половин час с тефтер и калкулатор или пет минути с калкулатора. Трудното е след това да я защитите пред клиента, който е питал сервиза отсреща. Аргументът е прост: това е цената, при която сервизът ще е тук и след пет години, за да поеме гаранцията по ремонта.