Заплата на автомонтьор: база, процент и разход за фирмата

Заплатата на автомонтьор се прави по един от три модела: фиксирана сума, база плюс процент от фактурирания труд, или чист процент от продадените часове. Кой модел работи зависи от това дали сервизът може да мери продадените часове по механик и дали има постоянен поток от коли.

В тази статия няма средни заплати по градове, защото такива числа остаряват за месеци и всеки сервиз е различен. Има сметката: какво плащате, какво получава майсторът, какво го стимулира и какво трябва да мерите, за да не се карате в края на месеца.

Трите модела

Всеки модел мести риска между сервиза и майстора и всеки има месец, в който изглежда несправедлив за едната страна.

Фиксирана заплата

Майсторът получава една и съща сума, независимо колко карти е затворил. Сервизът носи целия риск от слабите месеци и взима цялата полза от силните. Майсторът има спокойствие и няма причина да бърза, но няма и причина да продава повече часове. Работи добре при нов майстор в изпитателен срок, при специалист, чиято работа е трудна за мерене в часове, и при сервизи с равномерен поток, където всички са заети всеки ден.

База плюс процент от труда

Майсторът получава фиксирана база, която покрива нормалния живот, плюс процент от фактурирания труд по картите, по които е работил. Базата пази майстора в слабия месец, процентът го кара да затваря карти и да не оставя часове нефактурирани. Сервизът дели риска: в слаб месец плаща базата, в силен плаща повече, но и печели повече. При трима и повече майстори това е моделът, който най-често има смисъл.

Процент от продадените часове

Майсторът получава процент от фактурирания труд и нищо друго, или символична база. В силен месец печели много, в слаб месец си отива. Сервизът има най-ниския фиксиран разход и най-големия проблем със задържането на хора. Работи при опитни майстори със собствена клиентела, при сервизи с постоянно пълен график и при ясни нормовремена, по които никой не спори.

Върху какво се смята процентът

Процентът се смята върху фактурирания труд без ДДС от завършени карти, по които майсторът е записан.

Това изречение решава повечето спорове предварително. ДДС не е приход на сервиза, затова остава навън. Броят се само завършени или фактурирани карти, защото недовършена карта още не е донесла пари. Частите също не влизат: процент от тях кара майстора да предлага по-скъпите и да не се интересува от диагнозата. Ако двама са работили по една кола, картата трябва да позволява разделяне на труда по услуги между тях, за да се знае кой какво е взел.

Няколко случая, които трябва да са решени и записани, преди първия месец по новия модел.

Преработка по гаранция, когато клиентът се върне със същия проблем, не се брои и, ако е по вина на майстора, може да се вади от следващия месец. Диагностика, която е фактурирана, се брои. Диагностика "да видим", която не е фактурирана, не се брои, което бързо учи всички да я таксуват. Коли на собственика, на приятели и на служители се броят по същите нормовремена, ако сервизът иска майсторът да ги работи със същото желание. Отстъпки, дадени от приемчика на клиента, не намаляват базата за процента, освен ако майсторът не ги е поискал.

Примерни числа

Числата по-долу са примерни, за илюстрация на сметката, и не отразяват пазарни нива. Заместете ги със своите.

Механик на база плюс процент: база 1 100 € бруто и 10% от фактурирания труд без ДДС. За сравнение, същият механик на чист процент от 35% от труда.

При чист процент майсторът в слабия месец получава под 900 €, а два такива месеца подред стигат, за да си тръгне. При база плюс процент разликата между слаб и силен месец е 300 €, достатъчна да мотивира, но не толкова, че слабият месец да е катастрофа. Фиксираната заплата в силния месец плаща по-малко от двата други модела и майсторът го знае.

Процентът се смята назад. Решете колко трябва да получава майсторът в нормален месец, извадете базата и разделете разликата на нормалния фактуриран труд. В примера 1 500 € минус 1 100 € са 400 €, делено на 4 000 € труд, прави 10%. Калкулаторът за заплата на механик прави тази сметка в двете посоки с вашите числа.

Колко струва майсторът на работодателя

Разходът за работодателя е брутната заплата плюс осигуровките за негова сметка, плюс всичко около работното място, което майсторът не вижда във фиша.

Осигуровките за сметка на работодателя включват вноски за пенсия, здраве, допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г., фонд за гарантирани вземания и фонд за трудова злополука и професионална болест, чийто процент зависи от икономическата дейност. Точните проценти се променят по години и с бюджета, затова не са дадени тук. Проверете актуалните ставки в НАП и НОИ, преди да правите бюджет, или попитайте счетоводителя за реалния коефициент върху брутната заплата.

Отделно от осигуровките сервизът плаща платения годишен отпуск, през който майсторът не продава часове, първите дни от болничните, работното облекло и личните предпазни средства, инструктажите и обученията, специализираните инструменти, ако не са лични, и застраховка при рискови дейности. Затова при сметката за часовата ставка заплатата на майстора се взима с всички тези разходи, не само брутото.

При модел с процент осигуровките се дължат върху цялата сума с процента, така че силният месец струва на сервиза процента плюс осигуровките върху него. Сложете го в бюджета предварително.

Какво трябва да мерите

Моделите с процент работят само ако всяка карта има записан механик, услуги с труд и статус, който показва кога е завършена.

Без това в края на месеца приемчикът ще брои карти на ръка, майсторът ще помни повече часове, отколкото са фактурирани, и спорът е гарантиран. С работни карти, по които механикът е записан към картата или към отделните услуги, отчетът по механик за месеца излиза за минута: продадени часове, фактуриран труд, брой карти, преработки.

Добра практика е майсторът да вижда своята сметка през целия месец, не само на последното число. Ако на 15-о число знае, че е на 1 800 € труд, а нормалният месец е 4 000 €, той сам ще погледне графика и ще попита за коли. Кои числа да следите по механик и как да ги четете месец за месец е описано в статията за отчетите и KPI на автосервиза.

Грешки, които развалят модела

Процент от оборота с частите е първата и най-честа. Майсторът започва да предлага по-скъпи части и по-малко диагностика и клиентите го усещат. Процентът трябва да е само от труда.

Смяна на модела устно е втората. Всичко за базата, процента, какво се брои и какво не, кога се плаща, трябва да е написано и подписано. Базата не може да е под минималната работна заплата за годината, а промяната на заплащането на действащ служител се прави с писмено споразумение. Това не е правен съвет, правилата и праговете се променят, проверете ги при счетоводителя или юриста си.

Промяна на процента, когато майсторът започне да печели добре, е третата и най-скъпата. Ако сте сметнали 10% и майсторът в силен месец взима 1 800 €, това е сметката, която сте искали. Ако свалите процента на 8, защото "стана много", ще имате един по-малко майстор след два месеца.

Без нормовремена, по които никой не спори, нищо от горното не работи. Ако майсторът смята, че смяната на съединител е 5 часа, а картата казва 3,5, процентът се превръща в ежедневен спор. Нормовремената се записват в услугите веднъж, обсъждат се с майсторите и се променят само с причина.

Как да изберете

Ако имате един-двама майстори и картите са в тефтер, започнете с фиксирана заплата и вкарайте картите в програма, за да имате числата за процент след три месеца.

Ако имате трима и повече майстори и карти с механик и труд по услуги, база плюс процент е моделът, който балансира най-добре и е най-лесен за обяснение при наемане. Как да опишете модела в обявата и как да го обясните на интервю, така че кандидатът да го разбере като възможност, е тема на статията за наемането на автомонтьор.

Ако имате опитен майстор с клиентела и пълен график, който сам иска процент, дайте му чист процент с ниска база и много ясни правила за преработките. Останалите варианти, включително как процентът се комбинира с бонуси за отзиви и за без преработки, са разгледани в статията за заплащането на механиците на процент.

Какъвто и модел да изберете, покажете сметката на майстора върху последните три реални месеца, преди да я въведете. Ако числата му харесват, моделът ще работи. Ако не му харесват, по-добре да го научите сега, отколкото от заявлението за напускане.